Някой друг умира

Въздухът сгъстен вибрира във
ушите ми.
Набъбнала от мъжките сълзи
болката пулсира...
Някой си отива...
Просмуква се във въздуха, във дрехите
смъртта...

Някой друг умира...
Една угаснала мечта, един самотен
блян...
Някой си отива...
От каменния гроб ръка към Слънцето
простира...

Някой друг умира...

Слънчевият смях наднича зад всеки нов
мой връх
/Как обичах този смях.../

Някой друг умира...
Без сбогом някой си отива...
Това си ти приятелю мой.
Но ти вървиш по кръга и се връщаш
при мен.
Аз бързам през снега да те посрещна...
Никой не умира- Някой
се Завръща!

От приятелите

1.10.1988г. Пловдив